Д-р Розалина Балабанска е гастроентеролог в МБАЛ “Токуда болница София“ от създаването на болницата преди 6 години. Преди това е работила 14 години под ръководството на видния български гастроентеролог акад. д-р Григор Мечков във Военно-медицинска академия и V. Градска болница. Има две специалности - по вътрешни болести и по гастроентерология и диететика. Тесните й научни интереси са в областта на лечението на хроничните чернодробни заболявания и вирусни хепатити. Работи по международни програми за клинични изпитвания на нови лекарствени средства.
Хепатит C е възпаление на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит C (HCV). По последни данни в света броят на болните от Хепатит С надхвърля 170 милиона души. Новоинфектираните са между 3 и 4 милиона души всяка година. За България хронично болните са повече от 110 000.
За разлика от хепатит А и В при хепатит С ваксина няма. Коварната болест може да се прихване вследствие на кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт. Хепатит С може да се предаде и от инфектирана майка на плода по време на раждането.
Само при около 20 % от случаите се развиват остри симптоми в първите месеци след заразяването и се диагностицира остър хепатит С. В останалите пациентите нямат никакви симптоми и при 80 % от тях болестта хронифицира. Приблизително 90 % от болните не знаят, че имат хроничен хепатит С.
Най-сериозното последствие от хроничната инфекция на вируса на хепатит С е прогресирането на процеса на фиброза - неспецифична универсална реакция на черния дроб на различни патогенни агенти, водещи до хепатоцелуларна некроза, което води до цироза. Има различни фактори, които влияят на скоростта на развитие на фиброзата – години, на които е бил пациента в момента на заразяването, пол, генотип на вируса. Фиброзата се развива по-бързо при пациентите, които са заразени в по-зряла възраст, при мъжете и при тези с генотип 3.
Д-р Балабанска, нарастнал ли е броят на пациентите с вирусен хепатит С?
Да, тенденцията през последните години е за нарастване на броя на пациентите с хепатит С. До голяма степен това се дължи и на по-своевременното диагностициране на заболяването. Известно е, че хроничните вирусни хепатити години наред не причиняват никакви оплаквания и се изявяват клинично едва в крайния стадий на заболяването при оформена цироза с поява на усложнения. Тогава има отпадналост, редукция на мускулната маса, умора, пожълтяване, кръвоизливи, подуване на корема. Обикновено, за да се открие болестта, е необходимо да се направят само кръвни изследвания - чернодробни ензими - АСАТ, АЛАТ, ГГТ, както и хепатитни маркери-антитела срещу вируса на хепатит С (анти-НСV). Благодарение на скрининговите програми с тестване за анти-НСV се откриват рано редица случаи на заразени с хепатит С, а разпространението е доста масово. Известно е, че всеки 12-ти от населението е с хепатит. Голяма е честотата сред употребяващите наркотици - 63 % от наркозависимите са с С хепатит, а за София този процент достига 86%. Средно 25% от лицата на хемодиализа са инфектирани с хепатит С. Пренасянето е предимно по кръвен път, при интервенции, татуировки, пиърсинги, стоматологични манипулации, венозна употреба на дрога или с фолио.
Каква е разликата между различните генотипи?
Вирусът на хепатит С има голяма генетична вариабилност. Установени са 6 генотипа и няколко субтипа, с различно географско разпространение. Най-честият за нашия географски район е генотип 1, предимно 1в и по-рядко 1а. Той е и най-трудният за повлияване. Среща се в 90-95 % от заразените. В 5-10 % от случаите се открива генотип 3, отличаващ се с възможността за бързо и често трайно изчистване от организма при провеждане на своевременно антивирусно лечение. Генотип 3 е най-чест сред новозаразените интравенозни наркомани. Генотип 2 е широко разпространен в Индия, среща се и в 20 % от заразените в САЩ. Генотип 4 е характерен за Египет - там честотата е изключително висока, заразени с хепатит С са около 24 % от населението, генотип 5 се среща в ЮАР, а генотип 6 - в Югоизточна Азия.
Как се предава вирусен хепатит С, генотип 3?
Хепатитният вирус С се предава от човек на човек най-често по кръвен път: при директно попадане на кръв от болен в кръвоносен съд, открита рана или в конюнктивите на очите на друг човек, при убождане или порязване със заразен инструмент - при интервенция, хирургична или стоматологична, или в битови условия – работа с нож, ножица, игли, при повторно използване на игли от спринцовки, които са били употребени от носител на вируса преди това, т.е. когато има директен контакт с кръв на заразен. Генотип 3 се открива главно сред бивши и настоящи наркозависими лица. Напоследък стана ясно, че при смъркане на дрога с фолио наранявания на носната лигавица също могат да крият опасност за заразяване при съвместно ползване. Пиърсинги и татуировки, направени без да се спазват изискванията за индивидуален набор и дезинфекция, могат да бъдат рискови, както и ползването на общи самобръсначки.
